ТЪЖНООО...

25 Ноември 2008 / 19:31  |  Автор: Ninetooo  |   | Категория: Лични

Ти беше глезено дете и ти трябваше играчка, подарих ти моето сърце, а ти в играта си го смачка!!!



C


Живей си живота!


Живей и никога не плачи за това,което си нямала...Остави другите да плачат за това,че са нямали ТЕБ!!!♥♥♥



 



Сърцето ми не е пътека да минеш и да си заминеш


. Сърцето ми не е камина да дойдеш и да се стоплиш. Сърцето ми е ХРАМ И ВЛЕЗЕШ ЛИ ОСТАВАШ ТАМ...
тебе леко съм жестока,просто аз съм скъпа стока!Няма да ме притежаваш,сори сладък сам оставаш!

 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 



LovChe


Красиво хубаво момиче,

защо в очите имаш скръб?

Нима ти някого обичаш,

а той обърнал ти е гръб?

Сълзи по бузите се стичат

и мокрят твоето лице.

Недей така,не ти прилича,

да плачеш за едно момче!


Защо сърцето ти не чувства?!

Защо сковано е от вечен лед?!

Защо поне веднъжне не се разпука,

когато плачех аз на глас за теб?!

Ти имаш ли сърце се питам,

обичал ли си някоя жена?!

Заставал ли си като мъж пред нея,

изпитвал ли си мъка,самота?!

Защо сърцето ти не чувства,

нима е късче лед?!

И питам се.Защо те срещтнах,

защо обичам точно теб!?!?


След залеза на всяка вяра,

настъпва мрак и тъмнина,

след залеза на всяка обич

настъпва мъка и тъга.

Когато някой си отива

и ти не можеш да го спреш,

когато виждаш,че любовта умира

не можеш с нея да умреш!

Разбираш че живота е измама,

че си обичала,а обич няма,

че спомена е болка прегоряла,

че си била щастлива,

но не си разбрала!


Обичам те и искам да ти вярвам. Обичам те и искам да си с мен. Обичам те и искам да вярвам, че и ти обичаш само мен!!!


Когато човек силно обича

раздялата тежко боли.

Кръв от сърцето се стича,

проблясват в очите съзли!


За теб са думите

на листа що редя!

за теб са думите

в мрака що шептя!

за теб са сълзите

що парят моето лице!

За теб е истинската обич

на едно дете!!!


Не ти пукаше нали?!

Защо тогава сърцето те боли?!

Нима освен страстта,

ти с мен докосна любовта?!

Издават те очите ти,

ах,тези проклети очи!

Защо са пълни със сълзи?!


С една говори,към друга поглежда

за трета мисли,четвърта ревнува,

пета целува,шеста обича,

за седма мечтае,осма желае,

иска девета,но се жени за десета.

Внимавай палаво дете,

това е мъжкото сърце!


Обичах те когато беше с нея,

обичах те когато беше сам,

обичах те когато казах че те мразя,

обичам те и в този миг-сега!


Във тази лунна нощ

обсипана със звезди,

теб те няма до мен,

но защо, защо???

Сълзи в очите ми блестят

и галят бледото лице,

луната казва ми и тя -

не плачи, не плачи.

Не знаеш как за теб тая

и как прекарвам аз нощта,

обичам те, ти не разбра -

остави в сърцето ми малка искра.

От небето се показа светлина и

каза ми недей така той не те

обича разбери само те

подмами с тез лъжи!

Но аз обичам те, обичам, толкова

безумно те обичам в

мислите си пак след тебе тичам, но защо?

ОБИЧАМ ТЕ!



 


 


 


 


 


 


 


 


 



 


ВСИЧКО ИДВА


 



 


, ЗА ДА СИ ОТИДЕ... И ДА ОСТАВИ СПОМЕНA ЗА НЕЩО КОЕТО НИКОГА НЯМЯ ДА СЕ ВЪРНЕ...

Vsichko idva za da si otide .. I da ostavi spomen


a za neshto koeto nikoga nqma da se vurne ...

Не бягай от първата обич


, тя е само една. A всичко което идва след нея е само красива лъжа!!!

 


 


 


 


 



КАЖИ МИ САМО ДУМА И ЩЕ ОСТАНА КАЖИ ЧЕ СЪЖАЛЯВАШ И ЩЕ ОСТАНА ДОРИ ДА СИ ОТИВАМ ВЪТРЕШНО ЗНАЯ ЧЕ НЕ ЖЕЛАЯ ТОВА ДА Е КРАЯ...


 


 



 



Най


-желаният човек целуни и веднага го гушни!

 



През


ветрове и бури през огън и вода сърцето ми до край е твое докрай дори и след смъртта. И в друг живот ще те намеря и пак сърцето си ще ти даря!

 



Помолих


Господ за цвете, той ми даде градина. Помолих го за река, той ми даде океан. Помолих го за ангел, той ми изпрати теб!

 



Ти


си моята роза бяла, ти си красотата в мен изгряла. Целувките ти сладки като мед пробуждат Любовта в душата ми от лед!

 



Мили



 


 


Болката в моето сърце как ли аз да залича


. Как да избягам от силата на любовта. Не искам да мисля за теб не искам да плача за теб не искам ръцете ми тебе да търсят в ноща. Даи ми сърце което няма болка по теб даи ми ръце чужди за теб. Даи ми очи които да не плачат за теб устни ми даи чужди за теб.

 


 


Ти ще дойдеш


, но ще бъде късно аз ще тъна в гроб студен ще целуваш букви вместо устни ще прегръщаш кръста вместо мен.

 


 


 



Ще плачеш за мен


, така както аз онзи ден!!! Ще копнееш да съм твоя, така ккто аз онзи ден!!! Само, че единствената разлика между теб и мен е, че аз го исках само онзи ден!!!

 


Как да вървя сега напред щом жадувам да съм с теб



КуРаБиЙкА



 



...нужно ли е да удариш една жена за да се почусташ истински МЪЖ



 


 


 


 


 


 


 


 


 


 



Две очи расплакани



 



Моите сълзи няма да те трогнат твоето сърце не знае що е болка


Моите сълзи няма да те трогнат твоето сърце не знае що е болка


две очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

ве очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

 


ти не знаеш колко ме боли колко много мъка ти ми причини


ти не знаеш колко ме боли колко много мъка ти ми причини


две очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

две очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

 


 


само ако можех леда да растопя всички твои грешки мога да простя



само ако можех леда да растопя всички твои грешки мога да простя



две очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

две очи разплакани две сълзи горещи могат ли да растопят леден


o сърце

 


 


 


 


 


 


 


 


K' vo iskash ot men-da ne bi onazi drugata da te ostavi nezadovolen!? Ami... pich az da ne sum ti igrachka - ne vseki put moje da idvash pri men kogato ti se plachka ili po - tochno kogato ti se ebe... pff... budi dobro momche - ili tq ili az izbora e tvoi !!!


 



''


Но ти си просто момче, не разбираш какво е да обичаш момиче... не се вслушваш в сърцето... докато не изгубиш неусетно своето момиче...''

Аз мога всичко за теб да сторя


- да страдам тихо и да се моля, но мога също и да се боря...

ЗаЩо Ли?! ЩоТо МъЖеТе сА зА т'Ва -


Да Се ВлАчАт В жЕнСкИтЕ kraka!!!



Love is the name.. SEX is the game forget the name and play the game....



I love you...


I


te amo mas... Обичам те още повече на испански

Tu me amas ?


Te amo... Обичам те на испански


Te quiero mucho... Много те обичам на испански


Muy triste Много тъжна



Corazon partido Разбито сърце на испански


Да живея без теб Vivir sin ti на испански


"Yo te quiero" Аз те обичам на испански

 



Аз съм молко котенце


а ти ще плачеш като детенце


 


, което мърррка... Не ме закачай, че котето ще се побърка!!! Ще си играя с теб както с мишлеце, ще те драскам, !

В леглото той и тя


 


. Тя го целуна - той подскочи. Тя го щипна - той подскочи и накрая не издържа.

Удари
я и тя умря. ГОРКАТА МУХА
...

Когато си тъжен се усмихни и си помисли


, че някой в този момент те обича и мисли за теб...

Някой ден ще осъзнаеш какво си изпуснал, защотото тогава някой друг ще ти благодари за това, че си ме пуснал...


Нищо не трае вечно! Но и нищо не си отива завинаги!!!


 


 


 



Има ли значение, когато няма смисъл... ?!


 


..Az щтъкам боса po asfaлта s биберон ф UsTa ! нiщо, че Sъм тФарде МалKa zNam aZ mn нещica!


 


 


 


 


Az s1m kukli4kata,koqto ne moje6 da svali6!Az s1m perfektnata s koqto drugite 6te sravni6,tvoqta macka ot men te pazi,za6toto ot zavist v krakata mi lazi!!!!


 


 


Obicham Teee |||


```Kф0 kAт0 Ме bOlи...{!}```


mAиNaТа tи...{!}


 


 


Ако живота беше лесен, то нямаше да започва с плач.Живей властно, люби страстно и знай, че жената е нещо...


 


seksa e kato matematikata izvajda6 drexite pribavq6 legloto razdelq6 krakata i se umnojavate


 



NaI-sHaNtAvOtO nEsHtO e KoGaTo OvCaTa SnEsE qIcE oT kOeTo Se IzLuPi KrAvA s GoVoReN dEfEkT...


 


 


 


kogato obi4a6 nqkogo tolkova mnogo 4e ne moje6 da jivee6 bez nego napravi i nevazmojnoto za da bude6 za cql jivot s nego,dori tova da ti stuva jivota!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


 


 


 


Jivotyt ne se izmerva s broq vdi6vaniq, koito pravim, a s momentite, koito spirat dyha ni!


 


 


...к'Фо..гЛеДаШ.?.-дА..Не..вИдЯ..нЕщО..тВоЕ...


 


 


 



ВсЕкИ СтРаДа И ВсЕкИ ОбИчА,


а ПоСлЕ ПлАчЕ И ДъЛгО МъЛчИ.


ВсЕкИ ВяРвА ВъВ НяКоЙ


ДоКаТо ТоЙ Не Го НаРаНи!!!



 


 


 


 


 


 


 


 


 



Ти не идвай само за миг.


С кратък жест, не напуквай -


душата ми цяла.


Всеки прилив на нежност е смърт.


Тиха печал, дъжд и умора.


Не ми давай смисъл и свят,


в който разпервам крилете за полет,


сред онзи блясък на звезден порой,


и луна, пълна с на обич нектара.


В който дочувам нотите на "A Comme Amour"


и тишината потъва в забрава.


Не, не идвай, не пали онези искри,


които възкръсват във огън


и стихийно горят. И болезнено парят.


Не отключвай в мен порив и зов.


Не понасям мигове кратки.


Нима не знаеш, колко силно боли,


когато си тръгваш, в шепи заграбил -


моя покой. Същността. И на мислите - бялото.


Едно ухание на есен и дъжд


ме прегръщат в предвечерна забрава.


След теб е мрачно... и студ.


А "A Comme Amour"... е затихнало във безкрая.


 


 


Просто страст, страст ни гори,


под лъжичката пари.


Само страст е - кажи ми. Нали!


Която телата ни шари.


Няма обич в небето над нас,


от онази, която само раздава,


която не пита защо


поредна звезда е изгряла.


Която люлее луната във люлка


насред житния клас,


която пали сърдечни пожари


и изгаря тишината във нас.


Аз те моля, само кажи,


че поредната илюзия е това,


защото не искам обич такава,


която като свещ бързо гори.


Аз толкова се страхувам -


от онази, уж истинската любов.


Винаги започва с красиво начало,


а после... изведнъж ни гаси.


Просто страст, страст ни гори,


само страст е - кажи ми. Нали!


Не ми давай любовен старт,


защото не желая финала.


 


 


 


По-тихо е...отколкото си мислех.


Не вярвах, че от разлъка толкова боли.


Мислите по теб,назад ме дърпат


и все надничам в спомени добри.


А всичко е така далечно.Някъде...


зад розовия хоризонт и бряг.


Сърцето ми прекръстено от черна мъка,


а гларуси...копнежа ми крадат.


За първи път, небето е далечно.


За първи път, вълните са без звук.


За първи път, слънцето не топли.


Лято е...но душата ми


скована е от студ.



 



Не престъпвай във храма ми,


ако вярата си оставил отвън.


Не пали свещи. Не сричай молитви.


Не заставай до олтара свещен.


Не разбуждай тишината в душата ми,


от думи девствени най ме е страх.


Отдавна готова съм за себеотдаване,


но за този, който е за мен отреден.


Не ми поднасяй трудна любов.


Не ми насаждай гнет и тревога.


Бъди до мен. Ако решил си. Бъди!


Нека заедно носим кръста, дарен ни от Бога.


Ако аз ти повярвам. Дано!


Сто свещи ще пламнат във огън.


Ще се слеем две половини. В едно.


И камбани ще бият... за обич.


 


 


Нека бъда чашата вино,


която в миг на самотност докосваш.


Нека бъда глътка миро,


която вечер с устни отпиваш.


Нека бъда волнодумството зло,


стон могъщ и облак над тебе.


Нека бъда вятърът, лудостта,


които в душата ти бродят.


Нека бъда предчувствия сто


в твоя свят от пропасти зейнал.


Нека бъда изповед и живот,


бавна прегръдка и огън.


Нека бъда всичко това,


което ти в душата ми внесе.


Вкорени се във мен... И какво.


Боли ли те колкото мене.


 


 


 



I miss you


, аПеТиТнА хАпЧиЦа ДоРи, ЗаБиВаМ сЕ кАтО пИрОнЧе мАлКо СлАдКо - В сЪрЧиЦеТо Ти...
...
мой, аз те наричам владетелю на моето сърце! Мили мой, защото те обичам, скъпо на сърцето ми момче! Мили мой, аз ще шепна тихо през нощта!

 



Аз съм дъждът и речните пръски,

аз съм пътник,устремил се със зов ,

аз съм бурята , вятъра , слънцето

и небе ,и бряг-родени с любов.



Аз съм огънят и прегръдката топла,

аз съм светлия звън сред поля,

аз съм птицата вълшебна и дива,

с буйна нежност и силни крила.



Аз съм твоят споходил те сън,

с най-чистия , най-копнежния звън.

Имаш мойта охолна душа,

моите мисъл , лъчи , красота.



 


 


 



Ако можеш, забрави


ръцете ми огнени.


Ако можеш, спри


на сърцето лудия впряг.


Изпепели недомечтаните мигове,


ако можеш, обуздай неспирния бяг.


Ако можеш, пречупи


магията пламенна.


Ако можеш, зарови


на душата възторга богат.


Сломи неизживените полети,


ако можеш, спри любовния глад.


Ако можеш, угаси


жажда, що вода не гаси.


Ако можеш, тръгни


по обръча огнен - без нестинарска ръка.


Ако можеш вечност, ти, разруши...


След такава обич - дъжд рядко вали.



 


 



Калдаръмено оцветих се


в пазвата на летния ден.


Акварелно простих си,


всеки миг непростим.


Всички счупени облаци,


днес са лъчисто небе.


Всички неслучени мигове-


слънчеви зайчета във нозе.


И няма, няма кой да ме спре,


пеперудено трепка сърцето.


Имам дух свободен.Мечти.


Неоткритото е пред мен.И зове.


 


 


Бих искала в сърцето да се случиш -


увличащо, единствено, неповторимо.


В очите ти от нежност да се губя -


прераждаща, омайна, вдъхновена.


Бих искала във нас да вярвам,


когато думите са в тишината.


Ти за мен и аз за теб, да бъдем


магия, обич и реликва свята.


 



 



Не ме разбра.А как те исках.


Разхвърли бляна ми красив.


Прекърши вярата ми.Тънка нишка.


Не бе готов за мен,любов.


А сбъдването.Бе на метър.


Прелитнала над двама синева.


Не ме отпи.Не преоткри звездите.


И гасна в мрак. И тишина.


Прегърнах здрача.И линея.


Разсякох се на стонове.Без звук.


А ти си чужд. И еретично смеещ.


Тежко се сбогувах с този миг.


 


 



Лунна свещ среднощно танцува,

странно красива, сребрее в нощта.

Ритуално в сърцата извиква

любовен копнеж и пали страстта.



Зажаднели тела в прегръдка привлича

и душите разсъблича без срам.

Във вените стихнала кръв избуява,

звездите пулсират, изгрели със плам.


 


 


Небето е изцъклено от студ.


А облаците. Чаша вино.


Отпивам глътка. Пиша стих.


Въздишат чувства от комина.


А бе денят, изпълнен - с теб.


В очакване. Да те прегърна.


Във вените, наместо кръв,


препускаше обезумяла нежност.


Но ненадейно случи се. Навън.


Разплака се една надежда.


Лъчите се обрекоха на скръб.


И гръм... Неслучен миг подрежда.


 


 



 


 



 



TN










Ти, мое вечно желание,


мой трепет и светлина,


ти, мое сладко ухание,


мой огън и топлина.


Ти, моя нестихваща жаждо,


моя лудост и брод,


ти, мое безумно омайниче,


вятърен полет и небосвод.


Ти, моя молитва и зов,


моя магия и благослов,


ти, моя безпощадна стихио-


аз те наричам просто-Любов!



 


 


 



 


Затворена самотата в окръжност,


върти се там до безкрай.


В очите се стелят мъглите.


Дъждовен месец е Май.


И няма литнали птици,


кръжащи в синевата над мен.


Лежат под краката мечтите,


мокри, върху черен асфалт.


Този месец, изтакан е от облаци


и несбъднати слънчеви дни.


На заем взел е душата ми.


И въздиша над мен. И боли.


Оконтурил е с телени бодове,


иначе, безкрайните ми, кафеви очи.


Единствено вятъра с мен си играе.


И една кукувица на близо. Не спи.



 


 



Щом на пръсти търкулне се залеза


и небето изтинало дъх затаи,


ще се сгъсти самотата в душата ми


и ще кърти отломъци от моите мечти.


Пак в мен ще заплаче старата болка


и тялото ми, иглийно студът ще боде,


ще отмерва часовникът ритъма бавно


във безсънните ми празни очи.


Неспоходен от ласка и обич духа ми,


ще сплете един тежък куплет.


Нахлули думите в мен като бесни -


нахалост ще стрелят по моето сърце.



 


 


 



С плахи стъпки отминавам,


щастието припознало се във мен.


Не посмях за миг да се усмихна,


а бе, най-слънчев и вълшебен ден.


Чадърът кротко си стоеше,


в един забутан ъгъл у дома.


И нямаше дъждовни мисли,


примесени със цветовете на дъга.


Ухаеше на обич под небето,


а облак бял, рисуваше сърца,


пътувах във безвремие, което


бе тъй сладостно за моята душа.


Но толкова си бях привикнала,


да нося сивотата вътре в мен.


Небето разтреперих до графитено


и разплаках най-светлия си ден.



 


 


 











КАКВО МИ ОСТАНА СЛЕД ТЕБ


 








Две чаши, пресушени от вино,


догарящ фитил на свещта,


задъхан миг, любовно вълнение,


отключен порив... и вик. Тишина.


Изтръпнали устни, позатихващи вени,


пулсиращи мисли, смутено сърце,


глухи стъпки, през рамо отекващи,


криволичещи сенки... празнота и тъга.


Хаос, шарещ в главата ми замъглена,


звезден спомен, скътан в сърце,


капки дъжд във душата сломена,


очи пълни с тревога... и две празни ръце



 


 


 










ОСЪЗНАТО


 








 


Той, няма твоите искрящи очи,

нито твоята благородна осанка.

Но се буди до мен при зори

и не е просто розова сянка.



Не е ръбеста, горда скала,

която с трудност превземам.

Той е гребен на морска вълна

и неизбежния прилив към мене.



На кръст не разпъва душата ми нощем,

всички сенки разпилява в страни.

Не, той, не пали негасими пожари,

но свети със силата на всички звезди.



И тихо впил се във моите дни,

носи дъх, на уют и спокойствие.

Не разплаква смеха в мойте очи,

той е моя песен и удоволствие.



Той, не е голямата ми любов,

но е мъжът на живота ми.

Беше!Отдавна в мен прегоря,

страстта за случайно докосване.



 


 



Всеки ден ми е празнично,



забравила всяка самотност.



И ми е едно такова - препълнено



и в душата женска - просторно.



И какво, че разпилял ни е делника,



хукнали в различни посоки...



Нали остави ми живите въглени



и топлия глас на сърцето.



И вкуса на целувките, и шепотното



"Обичам те!"



 


 



Пак ще тръпнат ръцете ми огнено,


пак в очите ще греят звезди,


щом на прага потропаш следзалезно,


изпълнен с лунатични мечти.


С космична обич познали душите си,


обрекли на вятъра своя копнеж,


с устрем див през звездна жарава,


ще препускаме в своя стремеж.


Там, където в светло безумие,


се задъхват страсти докрай


и вселената тъне в бездумие,


от силата на любовен пожар


 


Сърдечна лудост. Волнодумство.


Самодивски мисли. И луна.


Мелодичен порив. И безумство.


Тетива на лък. И песента.


Буден огън. И сияйност.


Нестинарски танц в жартта.


Искри живот. Крила и полет.


Върхове. Звезди. И тя.


Златно време. Слънчево.


Обични длани. Топлина.


Рисуван шепот. Цветности.


Красивост. Благослов. И светлина.



 


 


 


 



Окъпана в роса усмивка.


Копнеж в лехата. Цветове.


Ефирен полъх. Нежност.


Очакване. И птичи гласове.


Свободна мисъл. И безкраят.


Бездънна светлост. Взор.


Лиричен вятър. Трепет.


 


 


Препъвам се в огнени залези-


не се научих по жарава да тичам.


Натрапчиви въглените-до алено,


изгарят на чувствата пръстите.


Няма време за недолюбени писъци,


ни за дъждене в очите ми властни.


Гръмотевично звънко пее душата ми,


хипнотично-мистично танцувам по пладне.


И рисувам си нощите музико-цветни,


със смеха на взривозвезден дъждец.


Свободно-самотна, безумно-отчаяна,


нощта е...мое право и моя живот.



 


 


 



Строяват се моряците,

като отлитащи ята.

А любимите ,помахват,

безмълвно от брега.





Готови, за пореден воаяж,

вдигат корабни платна.

Ала, преходна е зимата,

и кратка есента.





Пак ще дойде славея,

и усмивката на пролетта.

Ще се завърнат те ,

щастливи, в своите гнезда.





Копняли дълго в нощите,

за уюта на дома.

За ласките и топлината,

на любимата жена.



 



Спомените пазиш ли,Амиго,


онези, за тихи залези след дъжд,


за разходките по булеварда,


аз и ти, шляпащи по мокрия паваж.


Забързани, към сбъдване вървяхме


с една любов,лирично откровена.


С нежност пеперудена в душите,


мечти рисувахме и в облаци летяхме.


А как в очите ти преливах,помниш ли,


с най-бляскавата ярка светлина,


с толерантен реверанс заспиваха


фенерите, мъждукащи край нас.


Свенливо чувствата споделяхме,


за Бога, та ние бяхме си деца.


Кажи ми, помниш ли, Амиго,помниш ли,


пазиш ли невинната любов от младостта...


 


 











ЗА ТЕБ ЖИВЕЯ И ЗА ТЕБ ЩЕ ИЗГОРЯ


 











ЗАТЕБЖИВЕЯИЗАТЕБЩЕИЗГОРЯ


Ти вълнуваш всичко в мен,

сърцето караш силно да пулсира.

На твойта нежност съм в плен,

във всеки миг те копнея и жадувам.





Със теб душата ми полита

като птица, високо в синьото небе.

Вълшебен танц с твоята танцува,

огнен миг сред бяла тишина.





И толкова съм с теб щастлива

и с таз магия в мен - любовта.

Омайна, сладка и красива -

за теб живея и за теб ще изгоря.


 

 


 


 


 


 


 



Отронен звън на капки дъжд,


отекват тихо във нощта.


Задъхан, вятъра за миг поспря,


заслуша се в дъждовната соната.


Някъде в далечината - невидима,


възторжено припяваше бялата луна,


изпод хастара на черна пелерина


изплува мъничка звезда, и затанцува.


Разля се мека, жива светлина,


примеси се със цветното ухание.


Въздухът изпълни се със чистота,


земята гръд надигна с пречистено дихание.



 


 


 



Слънчеви пътеки утрото чертае,

щастливи нюанси изпълват деня.

Сърцето пулсира, очите разцъфват,

през всеки миг вибрира в мен любовта.




Изпълнена с нежност, копнеж, любов,

духът ми прегръща всеки твой зов.

В твойта безкрайност преливам със плам,

щастливо обичам, аз съм нестихващ пожар.


 


 










Залеза ще разпръсна в посоки,


нощта ще извикам при мен,


лунна свещ ще запаля високо,


гердан от звезди ще нанижа - голям.


Със светулчен поглед към теб ще поема,


през космоса нарисуван от мен


и с магия лекокрила в сърцето


ще осмисля тишината


в този миг, за нас отреден.




 


 


 



Преди да те разплащам,любими,


с крила прекършени и душевна сиротност,


преди да заглъхне сърдечния вик


с най-тежката в сърцето ми болка,


преди лудостта да ме върже за нея


и хладно да отсече-"Виновна",


ще бъда твоята гореща желаност


и неповторима единственост.


Ще бъда миг в небето ти вписан.


Ще бъда твоя съдба и истинност,


и твоята звездна поличба.


И не ме е страх,че утре ще си далече,


уплашен от дързостта,с която обичам.


Денят е днес и аз съществувам.


Любовните ми лудости...


О,да... струват си!



 


 



 



Ти чувал ли си влюбено сърце как пее

лирични песни тихо ден и нощ?

Как от щастие то искрено се смее

и пулсира като лудо с весел звук?





Как вълшебно на цигулка свири

и всеки тон великолепно то отсвирва?

Как прекрасно, мислено рисува

цветни, диви, непознати светове?





Как високо в небосвода полетяло,

като феникс, пали алени огньове сто?

Как цветя уханни в него разцъфтяват

и в зима, пролет е в обичащо сърце!



 


 



Нощ, луна, очи незаспали -


капят звезди, спомени палят.


В този миг от безкрай,


духът ми вятърно скита,


аз търся твойте следи,


с будно сърце и звън на китара.


Още жадни са мойте мечти -


за теб стихийно изгарям,


нещо старо в душата трепти -


копнеж, гореща желаност.


Пак луната в златно блести,


твойте стъпки огряла.


В шепите на нощното небе,


е нашата неостаряла любов


и ново начало.


 


 


Аз ще бъда твоята пролет -


неоткрита, неслучвана, дивна.


Закичила аромата на цвете,


да ме дишаш със майския вятър.


Ти ще бъдеш моето лято -


лъчист копнеж, бризът, морето.


Кадифена въздишка и шепот,


от които ми трепва сърцето.


Слети двама, ще бъдеме есен -


усмивка шарена, полъх и песен.


Пастелна нежност и вярата,


че зимата за нас е химера.



 



Ще затворя очи и кротко ще чакам


да изплува съня и в нощта да ме гали.


Знам, ще дойдеш ти там, мое сладко ухание,


мой копнеж, мое нежно дихание.


И ще тръгнеме двама по сребристите нишки,


нарисувани с нашата обич и зов,


към върха на чувствата ни, огряни


от безброй звезди и лунен разкош.


Там, във светлия кът на космична безбрежност,


топли, ръка във ръка ще вплетем,


а после, в очите с най-медната нежност,


ще ти пожелая: "Лека нощ,моя любов!"


 


 



 



 



Готово е сърцето ми за обич -


изпълнено с мечти, копнежи.


През тази нощ - космично нежна,


дай ми ти от своя звезден огън.


Да заплуват във очите ми опали


и всичко в мен да заискри.


Да ме целуне новото начало


и времето за танц да спре.


Да се изгубя в смисъла на чувствата


и в дълбокото на твоите очи.


Да разцъфне синевата в тихото...


Дай ми огън - двама да горим.


 


 



Тя, голямата - изплака


пред празнотата на онемелия въздух


и изпълни с уморени вопли


нарезите на сърцето.


Тя, голямата, замря тихо -


отвъд погледа, отвъд пътя,


с рани, втъкани във мрака.


Тя... отвори вратата


и излезе навън...


А после, небето изтъня


и се сгромоляса красивия сън.



 


 



Минават като светли очертания


последните минути на годината,


а аз съм същата, все толкова обичаща


и вярваща във малките неща.


Изгрява нощ, нали е Коледа,


нали ни трябва светлина и зов...


С надеждата децата ни да бъдат,


благословени с обич в тоз живот.


Подаръците са в сърцето ми -


звънлива нежност, радост, топлина.


Закичвам блясък във очите на децата си -


най-вярната от всички светлина.



 


 



Овладях скръбта в душата си,


със спомена за теб и любовта.


Усетих пулса на сърцето си,


вплел се в този на едно море.


И ето ме на кея - песенна,


преминала през дните на тъга.


С молитвен шепот се смирявам


и буйната ти нежност чакам у дома


 


 



Този дъжд



Този дъжд така ме оплете -



гали очите, косата, гърба,


целуна краката, ръцете,


отърва ме от снощните мисли


и тиха тъга.


Този дъжд - кратък и летен,


безумно силен, пречистващ душа.


С луди пръсти самотата отпрати,


магьосник чакан - жива вода.



 


 



Дъждът...


Дъждът, дъждът, отдавна е тук,



под прозореца ми танцува.


Луната стене в дълбоката нощ,


а вятърът луд безумно нея целува.


Небето тича с вик във нощта,


с гърди, пропити от влага.


С тънък писък разстреля съня



и от мен безвъзвратно избяга.



 


 



 



Жадуваща до изнемога


твоето признание -


един нюанс на нежност,


да закичиш във очи.


В безмълвно мигновение,


да се избистри синевата,


вълна от светла обич,


развълнувано да затрепти.


В света си утрешен и днешен


да те прегърна с две ръце,


да прекръстим тишината с песен,


в лятна жаркост да горим.


Да се опием до безпаметност -


от сладости и смях,


приседнали в сплита


на юлските лъчи.



 



Кога изгубихме се в делника,


в безличното безмълвие - стопихме се.


Помрачиха се усмивките, надеждите,


домът утихна в отчуждение.


Прегърнали суровото мълчание,


очите ни се вглеждат в мрака.


Угасихме обичта... със равнодушие.


Убихме я! А някога, така я чакахме!



 


 



Изпепеляват вътре в мен,


неизживените милувки.


Нощите са тежки, трудни,


на тъмното в браздите.


А имах толкова за даване...


на мъжете дето ме обичат.


И все си търся оправдание,


с уста, пресъхнала от жега.


Едно къснеещо признание


едва отронвам със въздишка,


че излишната пресметнатост,


продаде вярата на моето "


Обичам те".

 


 



Връхлитат ме порои от желания,


смутно разголват мойта душа,


безумствам във нощ като тази - разтърсваща


и търся покой за свойта съдба.


Някакво чувство, незнаещо свършек,


ме превзема до дъно и човърка във мен.


Тъга и желание коктейлно забърквам


и изпивам до дъно всеки сантим.


Имаше време, когато те имах


и те любех със мисъл, тяло, душа,


когато във бездна-наслада пропадахме


и превземахме двама взаимно света,


но днес само облак миражен останал е,


ти отплава с вятърна сила, далеч.


Безпощадно животът сграбчил мечтите ни,


разпиля ни в различни посоки със теб.


Тежка зима споходи душите ни,


постелята е студена, миговете мълчат.


Надскочили пламъка, живеещ в сърцата ни -


сами сме и сами гасим сърдечни искри.



 


 


 



Есента, сезон е за обичане -


така ми казваха, а аз мълчах,


не исках да повярвам и отричах


и все валях, валях, валях...


дорде изплака се небето


от безкрайни дъждове


и златен лъч погали ми душата,


и кипна буйна кръв в сърце...


Грее мълчаливо утрото,


след медената нощ -


усещане за топла стряха,


след изплакания дъжд.


И толкова злато във мислите...


есен - щедър и обичен сезон.


 


 



 



Вътре в мен,във сърцето,

всеки удар е малка искра,

от която грейва простора

и в очите ми светят слънца.



Всеки лъч носи ми радост,

луд копнеж,порив,крила.

Грее денят ми от обич,

защото имам огън в душа.





 


 


 



Отстоях, преследвайки мечтите,

бродейки под звездното небе -

срещах дъжд, мъгла и тишината,

срещах истина и светлина.



Отстоях, преследвайки мечтите,

носих вяра, сила, красота.

Имах огън и магия във душата

и силното крило на своята съдба.



В очите ми осъмнаха мечтите,

разпилели златна светлина.

Днес земята нежно се надига

и с обич преоблича моята душа.



Днес денят за мен е песенен,

тъй неземен, цветен и щастлив.

Като първа обич на момиче -

сбъднах своя блян красив.





 


 



Аз съм дъждът и речните пръски,

аз съм пътник,устремил се със зов ,

аз съм бурята , вятъра , слънцето

и небе ,и бряг-родени с любов.



Аз съм огънят и прегръдката топла,

аз съм светлия звън сред поля,

аз съм птицата вълшебна и дива,

с буйна нежност и силни крила.



Аз съм твоят споходил те сън,

с най-чистия , най-копнежния звън.

Имаш мойта охолна душа,

моите мисъл , лъчи , красота.


 


 



Луната ме въздига към небето

и през очите ми валят звезди.

Пътека ми рисува светлината

и мислите ми следват я в нощта.





Звездно чудо буди се в сърцето

и изпълва тишината със копнеж.

Сбирам аз във себе си небето,

в китка обич и безброй мечти.





Грабнала на вятъра крилата,

устремена аз към теб летя.

Толкова е лесно да обичаш,

щом със вяра срещаш любовта.





Всяка нощ те имам под звездите,

в пристана тих на бяла луна.

С най-горещата, космична молитва,

дарявам ти огъня на мойта душа


 


 


 



 











 


ТАКА ОБИЧАМ ДА УХАЯ НА ТЕБ
 








 



Отново пристигаш като хала,


с протегнати за ласки две ръце


и от искрите палиш пак пожари,


от сън разбуждаш моето сърце.


Заслушана във стъпките ти нощни,


готова съм отново да те приютя.


Грях жадуван ме разкъсва,


жадна съм, изпепелява ме страстта.






Набъбнало е пищното ми тяло,


устните ми сочни са, горят.


Не казвай нищо, опожари ме цялата -


така обичам да ухая на теб.



 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 



Вярвах в теб и те обичах,прощавах всеки следващ грях... на наивница приличах единствено за теб живях!!! А ти излъга ме жестоко скри истината ти от мен, нарани ме тъй дълбоко ,обърна света за ден! И пак съм аз така самотна и плача в мрака без вина, и роня сълзи и проклинам несправедливата съдба! А защо ли не проникнах в твойте мисли,не разбрах... и в идеята не вникнах,че за тебе аз не бях!! Повярвах ти,но стига вече !Остави ме ти сам сама! Бягай много на далече ,тесен е за нас света... 2.Тишина от сребърни сълзи, застинала в ледените ти очи, тишина,която бавничко убива, но защо ме прави толкова щастлива!? Тишина от нежен,леден страх, превърната в отровен прах, тишина тъй сладка и греховна, а от думите ти по-отровна . 3.Желани сънища от блед копнеж, по щастие изгубено стремеж. И хиляди сълзи от леден прах, и хиляди лъжи от грозен страх ... Сънувам сънища със сребърна луна, изпълнени с кървава вина, която като огън в мен гори, която толкова отчаяно боли ... Събуждам се с крясък див от чувството да бъдеш жив, но да живееш в кошмарен свят, от където няма връщане назад! 4.Приятелската обич казва: \"Ако някога имаш нужда от нещо,аз ще съм тук! А истинската любов казва: \"Никога няма да имаш нужда от нищо,защото аз ще съм тук!


 


 


 


 




1.Не мога повече без тебе.Душата ми разкъсва се на две. Едната половина иска да те следва,а другата не ще. Едната моли се и страда,а другата живота си живей. \"Да\"-вика първата,а втората \"Недей\", Аз стоя на кръстопътя,очите ми са пълни със сълзи. Един въпрос измъчва ме до болка, едната предано ме вика,а другата предателски мълчи. 2.Колко трудно е да не заплачеш,когато в теб боли.Колко трудно е да замълчиш,когато сърцето казва \"ГОВОРИ!\".Колко трудно е да устоиш,когато устните те молят \"ЦЕЛУНИ!\" , колко трудно е ръка да не протегнеш,когато обичта ти казва \"ПОГАЛИ!\".И колко трудно е да кажеш \"СБОГОМ!\", когато искаш да извикаш \"ОСТАНИ!\"!!! 3.В душата ми гори прекрасно чувство и сякаш съм родена за това. Казват , че било изкуство- тъй наречена е \"любовта\". Тя е нещо тъй неземно: мрежа от сълзи и весел смях, нещо като в сънища вълшебно, но изпълнено и с много страх. Любовта остава вечен спомен, сълзите- несбъднати мечти, моят смях- шепот ореолен, а в сърцето ми оставаш ти! 4.Снощи те сънувах,трупът ти носех на ръце! Убих те,за да те имам,макар с истинало сърце! Не си отивай,не търси в очите ми сълзи,не ще пророня в този час дори една! И сърцето няма да ме заболи,не ще заплача пред жестоката съдба! \"Сбогом\" устните ми няма да мълвят! И няма да те моля да останеш-очите ми не могат да простят! Тръгни си ти с усмивка на устата,тъга да няма в твоето лице! Подай на радостта ръка,тъй няма да загубиш нищо свое! Ще срещнеш друга може би, ще кажеш и на нея същите слова,ще преплетете своите съдби,ще тръгнете по улички без людни. Не ще познаеш старите места,забравил си и уличката малка,където спряхме под дъжда,и мълчаливо тръгнахме към парка! Сега тръгни си,повече не ме мъчи! Върви, и пред вратата ми не спирай! Обърнеш ли се,ще видиш моите очи,и мълчаливият им вик \"Обичам те,НЕ СИ ОТИВАЙ!\" Ти мислиш че ще те забравя, но знай сърцето ме боли, ти беше първата ми обич и пак последна ще си ти. Никога няма да узнаеш тайната на моята душа, прости не мога да те мразя безумно те обичам, но мълча.За любов и обич не ще те моля, пред теб на колене не че стоя. Обичам те, за мен си всичко, но горда съм и права ще умра.Обичал ли си без да те обичат и страдал ли си както страдам аз? Навярно не защото винаги си бил обичан. Отиваш си, добре върви. Не искам и не мога да те спра, но помни, когато всичко изгори не можеш да запалиш пепелта и все пак нещо ще остане дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо оставя някаква следа. Имаш много приятелки една от които съм аз, но знай че никоя не те обича, тъй както те обичам аз!честито за новата придобивка!пожелавам ти тя да те излъже,така както ти излъга мен и да изпиташ болката,която аз чувствам в момента!!! 6.Едно момиче те обича, но ти не си разбрал това, погледнеш ли го във очите ще разбереш, че е така. Едно момиче всяка вечер на сън ръцете ти държи и този сън ще бъде вечен, ако не го узнаеш ти. Едно момиче щом си легне те призовава във нощта и нещо тайничко си шепне загледано в една звезда. И тази вече, както всяка тя на прозореца седи и вместо весела усмивка, сълза в очите и блести. И тoва за теб аз тайно писах във нощта, нима ти вече не разбираш моята тъга? Момичето съм аз, а пък момчето си ти... Едно те моля аз сeга кажи: Обичаш ли ме ти? 7.Обичам те когато идваш, когато сядаш тихичко до мен. Обичам те когато си отиваш и те търся ден след ден. Обичам те когато ми говориш, когато свенливо ме галиш с очи. Обичам те когато те сънувам, когато изгарям от страст и над тебе търся власт. Обичам те когато другуте те мразят и когато плачеш до зори. Обичам те когато ти се смееш и когато ме мразиш дори. 8.като орхидея ела , о нощ очите ми вземи, че само него виждат и желаят. сложи ги на небето за звезди, в страстта си нека нежно засияят! ела , море, ръцете ми вземи, че само него искат да докосват. помилват ли го , огън го гори и с крехката си власт го омагиосват. да лумне огън побеснял да изгори устата ми, че все не се напива, на неговата сладост , но горчи целувката му дяволски красива. завей, ти ветре, лудо отнеси душата ми като ранена птица, че нейната любов ме претвори във просякиня вместо във кралица. отвори, се земио и ме погълни роди ме после като орхидея! вземи ми всичко, пак ме сътвори, защото от любов ще полудея!!! 9.Защо те обичам... Обичам те, защото ти си радостта... Защото ме караш да се чувствам както никога до сега... Мога да ти се доверя без да се притеснявам... Твоята вяра е това което държи пламъка на любовта жив... Обичам те, защото съм жив от момента, в който се запознахме... Винаги си до мен когато имам нужда... Обичам те, защото ме караш да показвам най-доброто от себе си... Защото си неустоима... Винаги успяваш да ме накараш да се усмихна... Обичам те, защото си усмивка, и нежност, и любов... Когато мисля за теб се изпълвам с прекрасно чувство... Имаш прекрасно чувство за хумор Обичам те, защото си различна... Любовта е, това което значиш за мен - а ти си всичко... Обичам те - просто така, обичам те, защото те има... Всеки път когато те погледна, сърцето ми спира за миг... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях.... Ти си тази, която държи ключа към моето сърце... Помагаш ми в трудни моменти... Защото вярваш в мен... Обичам те, защото си ти... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях... Обичам те защото си красива... И разбира се твоята интелигентност, защото беше достатъчно умна за да се влюбиш в мен ;-) 10.Любов какво си ти? Дали си дума проста, или чувство нежно? ак да разбера какво си? Дали ще те докосна само, или пък ще те почувствам силно? ъде да те намеря? Дали си в моето сърце, или си в неговото ти? ак да разбера това? акво ще получа,ако те намеря? Дали радост и щастие, или болка и тъга? ак да позная този който те има? Дали ще е с усмивка на уста, или със сълзи в очите? Любов!Къде си ти? Любов!Какво си ти? 5.


 


 


 


 


 


 


 


 


 



 



 



Изливам водопада на косите си в прибоя,

сливам се с морската пяна.



Любов, ела на брега на морето,

в мълчанието на лунната пътека,

тихо ме повикай!



Влез в морната вечерна прохлада на водите

и аз, ще бъда с теб.



Във вечността, на кроткия плисък на вълните

е мълчаливата ми клетва за вярност.



С вълните се докосвам до брега

и мълчаливо те очаквам,

разтворена в безкрая на морските течения.



В ласкавия танц на водораслите

спят изоставените ми детски мечти.



Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.



Ела при извора на Водите -

с дъха на вятъра - навътре, навътре -

към извора на Водите, в дъното на Нищото.



Ела край брега,

и ще изляза от трептението на първородните,

в сумрака към теб ще пристъпя,

с длан ще докосна неспокойни гърди.

Ще се прелея в тихото пространство,

скрито в дълбините на очите ти.

Ще заплувам към Извора на Водите.



В мълчанието и грохота на водната стихия

Аз те очаквам.

И вълните несмело те търсят

по каменисти и пясъчни плажове.





***





Обичаше ме - преданно и силно,

в мълчание сърцето си обви

Но твоите очи признаваха свенливо,

това което сърцето ти не смееше

да промълви.



И плашеше ме нежната ти вярност,

и силата, с която толкоз дълго устоя

да бъдеш с мен като приятел,

без твоя някога да бъда аз.



Тъй дълго сгряваше ме твоята стаена обич,

и топлината в тъжната усмивка и в гласа

тъй дълго тайничко се молех

да ме разлюбиш и да спре да те боли.



С такава нежност тайно се надявах,

да видя във очите ти искри,

да срещнеш най-красивата любов,

която, сърцето ти да приюти.



Как искаше ми се да мога да отвърна,

на тази истинска, изстрадана любов.

Как искаше ми се да те прегърна,

и като теб - с усмивка мълчалива -

да ти призная своята любов.



Но нямам власт над своето сърце разбито -

неведома при него идва любовта.

Обича пламенно и предано и диво,

после изгаря на кладите на своята

Несбъдната любов.



Ако съдбата беше пожелала да съм твоя,

аз щях да бъда най-щастливата жена.

Но няма сила на света, която

да има власт над Любовта.



Такава е съдбата ми - "Анастасия",

Любов, възкръсваща от пепелта

и сякаш за да сбъдна свойто име

животът ми е храм на Любовта.


 


 


 


 


 


 


 


 


 









~ ~ ~


СпОмЕнИ:~ ~ ~












 

ВсЯкА вЕчЕр Си С рАзЛиЧнА жЕнА .. в ЖиВоТа НяМаШ нИтО еДнА .. гОлЯмА РаБоТа ,Че ВсЯкА мОжЕ дА сВаЛиШ сЛеД кАтО нЕзНаЕш КаК дА я ЗаДъРжИш!ПрЕсТаНи Да Се ПрАвИш На МъЖ.сТаВаШ СаМо За ВедНъЖ....


 


 


 


 


 


Обичам живота коварен макар да е труден,суров защото в него се ражда едничката дума любов!


 


 


 


 


Much mоney - lоve stоry, nо mоney - i`m sоrry!


 


 


 


 


 



ШшШшт тОвА нЕ е За фСеКи...ГлЕдА нИ лУнАтА и МиГа уНеМяЛа..ТаКиВа ЦеЛуВкИ тЯ дО дНеС нЕ е ВиДяЛа..тОвА сЕ кАзВа сТрАсТ..Не ПоМнЯ кОя сЪм аЗ,Но зНаМ чЕ нЕщО сУпЕр Се СлУчВа МеЖдУ нАс...



 


 


 


 


 



Mainata ti obi4 moq ti ne si dobre!Kato men jena 6te sre6tne6-samo 4e ne znam k1de!Tolkova mnogo te obi4ah no ti ne me razbra,vseki den sled tebe ti4ah,a ti s1s men se podigra!Ti 6te doide6 obi4 moq,no ne sega,a kogato zad zavoq vidi6 mi g1rba!Mainata ti obi4 moq vsi4ko be do tyk.Pisna mi da b1da tvoq ve4e 6te me 4uka drug!!!



 


 


 


 


Iskam da ti kaja mnogo.Iskam da ti kaja vsichko.OBICHAM TE tova e mnogo!!!OBICHAM TE tova e vsichko!!!


 


 


 


 







Очите ти са нежен свят,

устните ти - топъл шоколад,

просто казано накратко,

ти си нещо много сладко!


 


 


 


 


Ще те чукам страстно и опасно,ще те чукам бавно за да ти е гадно

ще те чукам с чувство,защото сексът е изкуство!


 


 


 


 


Повярвай обич има, но трябва първо да я създадеш, защото чуждото сърце ще вземеш, когато своето дадеш!


 


 


 


 


Целувката на гаджето те праща на луната, а шамара на бащата те връща на Земята.


 


 


 


 


Снощи под небето славно, с тебе беше ми забавно - свих си хиляди звезди, една от всички беше ти!


 


 


 


Мислиш ли понякога за мен, за приказката ни красива? Дали ще се повтори онзи ден? Лобов?-без теб е просто дума...сива...


 


 


 


Аз съм твойта валентинка,ти си моята половинка.Пред Мтел есемесно се заричам вечно да те обичам!


 


 


 


В живота срещнах те случайно и влюбих се във теб безкрайно, ще те обичам няма и съмнение, да те забравя нямам намерение!




Снощи под небето славно, с тебе беше ми забавно - свих си хиляди звезди, една от всички беше ти!


   


 


 


Най - добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето


 



por que tus ojos son tan fria ...


рor que siempre decir palabras falsas ... solo permanecer en silencio

 


Love is the answer!


 



Средно


 


I'm too sexy


 


 


, през целия си живот, човек прекарва 3 години в тоалетната!

Някой ден


, когато разбереш, че си значел нещо в живота ми, нека да не те боли ,просто замълчи и си спомни сълзите ми....

 


 


 



Заминавам. Отивам си от родния дом, от верните приятели, от любимото момче. От човека, когото най-много обичам. Стоя на спирката и се взирам в тъмнината. Той е до мен и мълчаливо се опитва да хване погледа ми, за да открие утеха в него. Подтискащо е,тежко ми е, искам да заплача. Още не мога да осъзная, че се реших на това. И той няма да е с мен, няма да ме последва и да посрещнем неизвестното заедно. А толкова много го обичам...



Казвам да не тъжи, да ми пише. Аз ще се обаждам, ще се връщам, ще направя толкова много... Поглеждам в очите му и там сякаш откривам целия свят, но въпреки това трябва да предприема това пътуване. Не мога да остана, но ако точно сега ме помоли, ще се разколебая. Затова се моля да не го направи. Нека раздялата ни не бъде още по-трудна.



Автобусът тръгва, трябва да се кача. Хвърлям се в прегръдките на моето момче, не мога повече да удържа сълзите си. Шепна, че няма да спра да мисля за него, никога няма да го забравя, да погледна друг... Моля се да ме целуне още веднъж , да не бърза – не искам да свиквам с празнотата. Пускам го и с тъжна усмивка изстривам сълзите му. Качвам се задъхана по стълбичките и се провиквам, че го обичам.



Автобусът потегля. Любимият ми остана там, на пустата спирка, да гледа как слънцето изгрява на хоризонта. Никога няма да забравя лицето му в този момент, погледа му – като че ли не вярваше, че наистина го направих. И именно той провокира лавина от спомени – пред очите ми минаха всички неща, който бяхме правили заедно две години.



Дано в него продължи да гори огънят на нашата обич. Дано наистина разбере защо го направих, дано не ме вини. Дано връзката ни оцелее – въпреки времето, въпреки разстоянието, въпреки самите нас...


 


 


 


 


 


 


Искаш ли да ме видиш? Да погледнеш в очите ми и да проникнеш в сърцето ми? Искаш ли да разкъсаш листа и аз да изскоча от него? Да разбереш, че той е само моя студена обвивка? Късай, не се бой, че ще те уплаша. Просто не можеш да ме видиш. Няма да успееш, дори ако разрежеш хартията с огромен нож. Ще ме заболи, може кръв да потече, но мен няма да намериш. И, вяржай, няма да го искаш.



Аз не съм тази, за която ме мислиш. Всичко, което четеш е един фарс, моята най-външна обвивка. Под нея има още милиони. Те ме задушават и притискат сърцето ми. Някога съм била чиста, но всяка несгода се превръща в опаковка и ме обвива. Съпротивлявах се, дори скъсах няколко листа, но дойде, когато те прииждаха със стотици и нямах сили да се справя.



Сега съм в пашкула си, загубила топлината и дълбоките чувства. Аз съм студена и безразлична към всичко. Няма кой да ме освободи от този затвор. Сама съм и колкото повече пиша, толкова повече охладнявам. Ето я и поредната опаковка. Гланцирана е . Хубава…


 


 


 


 


 


 


Описание:

~•®•~ дА • оБиЧаш ° Е • нЕ ° дА • зАБраВяш, А ° дА • ПроЩаВаш ° нЕ • дА ° сЛуШаш, А • дА ° рАЗБирАш • нЕ ° дА • гЛЕдАш, А ° дА • чуВСтВаш ° нЕ • дА ° сИ • ТрЪгвАш, А ° дА • оСтаВаш ° зАЩотОо • тЕЗи ° кОитО • нИ ° оБиЧат • иСТиНскИ ° нЕ • Ни ° нАПускАт, А • оСтАВат ° зАВиНагИ!!! ~•®•~






Описание:

Всяка може да те прегръща,но САМО АЗ те карам да заплачеш застана ли близо до теб`Всяка може да те целува,но САМО АЗ те карам да трепериш докоснали те с устни,Всяка може да те обича но САМО АЗ те карам да умираш всеки път щом сърцето ти се сети за мен!?

[!]Ne e vajno otkude si trugnal i kakvi gre6ki si napravil! Vajnoto e kude 6te bude6 i kakvo 6te postigne6.Kogato gleda6 nazad,gledai s usmivka i misli za hubavite ne6ta koito sa ti se slu4ili v jivota, za6toto te sa nai cennite.Jivei za horata, ne za mnenieto im! Vseki e unikalen,razli4en... [!]



Hа вСяКа дРуГа СеГа Те ПоДаРяВаМ!И вСяКа сЛеДВаЩа сЛеД МеНе СъЖaЛяВаМ..На КоЯ СъРЦеТо ПоДаРяВаШ?На КоЯ сВеТа В РъЦеТе ДаВаШ?На вСяКа ПоЗвоЛяВаМ,НеКа Да Те иМа..КаКъВ ЖеСтоК ЧоВеК Си Тя Ще РаЗРаЗБеРе,КоГаТо РаЗБиеШ и НеЙнОтО СаРцЕ.



 



 


 


 


 



Amar Sin Ser Amada - Да обичаш без да си обичанa - На испански

 



 


 



 


 



 



za edin jiveq!za edin se smeq! za edin me4taq!za edin do kraq!za edin taguvam!za edin jaduvam!za edin postigam! za edin ubivam!za edin s1lzi se sti4at,proklinaiki 4e o6te go obi4at!!!!!!


 


 


kOq sUm ? nE tI tRqBvA dA zNaE6!


4iq sUm ? nI4iq.sAmO nA s3b3 sI!


kAkVa sUm ? rAzLi4nA.i NikOgA ednAkVa!


kUdE sUm ? d0 tEb.i pR3d1 dA s3 ySeT16 Ve4e m3 NqmA .........


 


 


Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.


 


Nikoga nepozvolqvai na straha da provali jivota ti !!!


 


Обади се ,няма значение от кога съм тук,измежду четрите стени на стаята ми ,важно е поне да ти кажа,че ми липсваш и не знаеш колко боли.Ела, появи се,поне се свържи,че всеки час е като удар на отчаянието прекалено е подтискащо далеч от теб.


 


 





 


 



Ако


някой докосне слънцето с парченце лед, то той те обича повече от мен! Твоята луна!

КОМЕНТАРИ
marsini    25 Ноември 2008 / 19:52  


Толкова романтика, толкова нежност, толкова тъга !
Чак моето сърце ме заболя,защото и аз познавам едно Нинче,все тъжно и неразбрано. Обичайте, но от всичко най-много пожелавам да сте обичани мили момичета.
Анонимен    8 Септември 2010 / 13:43  

renitoo
mnoo qki spomen4eta ima brao :):):)
Анонимен    21 Ноември 2010 / 10:15  

jbhnukilo
jhjuhbvgfrynjmk.;jgfnjklkkkmmhjmkmkmhhyvfgvg nh hjjkkh nbvbjnnjjg hjkl,kjh;;/976rnn
Анонимен    21 Ноември 2010 / 10:15  

jbhnukilo
jhjuhbvgfrynjmk.;jgfnjklkkkmmhjmkmkmhhyvfgvg nh hjjkkh nbvbjnnjjg hjkl,kjh;;/976rnn

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: Нина
Фамилия: Грошанова
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 22
Дата на регистрация: 19 Ноември 2008
ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: Нина
Дата на създаване: 19 Ноември 2008 / 20:55
Категория: Лични,
Прочетен: 82135
Коментари: 32
Последна промяна: 26 Декември 2008 / 17:29
КАТЕГОРИИ В МОЯТ БЛОГ
НАЙ-ЧЕТЕНИ В Log.bg
1.    zdrave (13232706)
2.    chrisbrown (6282331)
3.    nmrp (5438721)
4.    Vankata (3196063)
5.    kjelqzkov (2688891)
6.    fen (2304964)
7.    philosophy (2164923)
8.    misterii (1930111)
9.    IvayloSlavkov (1756505)
10.    zabavlqvaise (1466477)